Участието на поемни лица в наказателното производство е нормативно регламентирано изискване, при извършването на определени процесуално-следствени действия (огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица). Същите се явяват гарант за действителност на отразените в съответните протоколи данни и изпълняват важна функция по линия на разкриване на обективната истина, която дейност представлява основен принцип (основна задача) в наказателния процес. Поемните лица имат законоустановена роля по наблюдение на съответното процесуално-следствено действие, в тази връзка закона им предоставя права (да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили) и съответно – задължения (Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими). Органът който конституира определени лица, в качеството им на поемни лица, за извършване на определени процесуално-следствени действия, е задължен предварително да ги запознае с техните права.
Порочни практики при формалното участие на поемни лица
В противовес с основната задача в наказателния процес – разкриване на обективната истина, както и с критерия за справедлив съдебен процес по ЕКЗПЧ е порочната практика от страна на органите на разследването, за конституиране на поемни лица, при условията на формално тяхно участие и/или след извършване на фактически действия по проникване в помещение или след извършен обиск на лице. В тази връзка, чести са случаите, в които поемните лица не са предварително запознати с функцията, която им придава законът по отношение на качеството им на “поемни лица” както и с правата, които имат. Така се стига до ситуация нa удостоверяване на определени действия, извършени от органите по разследването, без реално извършено наблюдение от страна на поемните лица, които разписват съответните протоколи постфактум.