Парични задължения в условията на извънредно положение.

Кой, какво, кога и как?

След обявяването на извънредно положение на територията на страната, обусловено от разпространяващата се епидемия, бе приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. 

Една от основните  цели на закона е да се наложи мораториум на едни срокове и да се удължат други, така че да се намалят  икономическите сътресения за гражданите и бизнеса по време на извънредното положение.  Създадените със закона привилегии на определени лица,  като отговор на социалната необходимост от справяне с кризата, както и абстрактната възможност  за превратно упражняване на права при подобни условия,  отново поставя на дневен ред правозащитната дейност в обществото ни. Поради тази причина бих искал да споделя с аудиторията си, няколко важни неща по отношение на приетия закон. 

  Известно е,  че  със закона  бяха спрени сроковете по делата с някои изключения и се въведе общо правило, че всички срокове определени в закона, които „изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти“, се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение.

За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.

Спиране на срока означава, че изтеклата част от него се запазва, като дните през които срокът е спрял не се прибавят към нея. Едва когато срокът бъде подновен, то неговото броене ще започне от там откъдето срокът е спрял. Важното да се знае че при спрените срокове, за разлика от прекратените такива, извършените процесуални действия в хода на едно производство запазват процесуалната си валидност и след подновяване на срока не е необходимо да се извършват втори път. 

Също с месец след края му е удължено и действието на административните актове, което изтича по време на извънредното положение.

Особен случаи са сроковете по данъчните закони и затова са уредени отделно. До 30 юни 2020 г. е удължен срокът за подаване на годишните данъчни декларации по Закона за корпоративното данъчно облагане, съответно и за внасяне на данъка. Иначе той беше до 31 март, т.е. изтичаше насред извънредното положение.

Важно е да се знае, че според чл.6 от Закона до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг. Като при насрещна претенция на кредитора за заплащане на лихви за забава или неустойки длъжникът следва да подаде надлежно възражение на основание посочената разпоредба.

Освен това, при търговските сделки съществува  възможност да се позовем на „непреодолима сила”  по смисъла на чл.306 от Търговския закон. Същата се обуславя от решението на Световна здравна организация (WHO) за обявяване на пандемия.  Предпоставка за приложението на института е длъжника да не е бил в забава преди настъпване на събитието (пандемията).  Последица  от приложението на института е, че на длъжника не може да се търси отговорност за неизпълнението породено от непреодолимата сила. 

При сделки, при които нито една от страните няма търговско качество и същите не са търговски сделки по смисъла на Търговския закон, може да се разсъждава за евентуалното приложение на аналогичния институт в гражданското право, а именно „случайно събитие”. Чл.81 от Закона за задълженията и договорите освобождава длъжника от отговорност при неизпълнение, поради причина, която не може да му се вмени във вина. 

Приндуително изпълнение: 

Едно от най-важните правни положения създадени със закона е невъзможността да се налагат запор или да се извършва опис на вещи на длъжници.    От една страна  посочената разпоредба съдържа необходимите юридически гаранции за имуществото на гражданите по време на извънредното положение и тяхното икономическо оцеляване в условията на икономическа рецесия.  От друга страна подобна забрана поставя в опасност сигурността на гражданския оборот.  Затова гражданите следва да знаят, че законодателят благоразумно е предвидил изключения от посочената забрана, като е допуснал да се извършват посочените изпълнителни действия срещу лица длъжници  по определена категория вземания, това са вземанията за:

• Издръжка
• Непозволено увреждане
• Трудови възнаграждения

Доколкото горепосочените вземания  са в обществен интерес и най-често кредитор по тях е икономически по-слабата страна, то същите подлежат на принудително изпълнение и новоприетия Закон за мерките и действия по време на извънредното положение не налага мораториум или удължаване на техните срокове.  В случай, че сме страна по такова вземане е редно да се обърнем към специалист и да получим квалитетна юридическа помощ по приложението на закона.