В следващите редове ще запозная аудиторията си с един от текстовете на Наказателния кодекс, касаещ наказателната отговорност на лице, което не положи достатъчно грижи за гръбначно животно и по този начин причини смъртта, тежка или средна телесна повреда на друг човек. От практиката си по подобен род наказателни дела се поражда в мен впечатлението за недооценяване и дори подценяване на обществената опасност на това престъпление. Сякаш ал.1 на посочения текст попада в онези т.нар „мъртви норми” на Наказателното право, които намират своето място в кодекса по-скоро за укрепване правосъзнанието на гражданите, отколкото като основание за пораждане на наказателна отговорност. 

Текста на закона гласи:

Чл. 325в.  (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.

От юридическа гледна точка посочения текст инкриминира (обявява за престъпление) едно бездействие.  Гражданите следва да знаят, че деянието като основен обективен елемент на всяко престъпление има две проявни форми – действие и бездействие.  Малкото престъпни състави, които запретяват извършването на бездействия са адресирани към правнозадължени субекти, именно такъв се явява собственикът на гръбначно животно. В повечето подобни състави (текстoвe в НК) задължението към адресата да се въздържа от бездействието (с което осъщестява престъплението) не е посочено. Това са т.нар бланкетни състави, които се допълват от текстове на други нормативни актове (Закони и подзаконови НА).  Такъв е случаят и с разглежданата разпоредба на чл.325в от НК.  Задължението на стопанина да положи необходимите грижи за своето куче, за да не причини някои от престъпните резултати по чл.325в от НК, произтича не от самия НК, а от разпоредбите на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните.

От обективна страна за да е осъществен престъпния състав е необходимо да са налице следните елементи:

• Правно задължен субект (който по силата на дадена норма да е длъжен да полага достатъчно грижи за гръбначно животно);
• Деяние във формата на бездействие (лицето не полага достатъчно грижи при наличие на задължение и обективна възможност затова).
• Настъпване на някои от престъпните резултати по чл.325в, а именно: Тежка или средна телесна повреда, а по ал.2 и смърт.
• Причинно-следствена връзка между бездействието на задълженото лице и настъпилите последици.

При така формулираната конструкция на състава, е видно, че законодателят не е предпоставил инкриминираното деяние от целенасочеността на поведението на гръбначното животно.  Напротив, това дали е причинено някое от изискуемите в състава травматични увреждания е елемент на обективната страна на престъплението. При констатиране на предвидените последици на резултатното престъпление, след като е констатирано и бездействието на задълженото лице, то следва да се изясни единствено въпроса налице ли е причинна връзка между двете. А не да се изследва какво е било намерението на животното и дали то “волно” или “неволно” е причинило уврежданията на пострадалото лице.  Считам за ненужно да отбелязвам, че животното не може да действа “волно” или “неволно” доколкото последното не разполага с необходимия волеви и интелектуален капацитет, свойствен на хората. Поведението на гръбначното животно е предопределено от бездействието на стопанина му, което следва да стои в пряка причинно-следствена връзка  с настъпилата телесна повреда или смърт.

При изясняване на обстоятелството дали е налице причинна връзка между деянието (бездействие) и престъпния резултат (тежка, средна телесна повреда или смърт), следва да се отговори на въпроса – ако стопанинът на гръбначно животно бе положил действително законоизискуемите и обективно възможни грижи за своя домашен любимец, щяха ли да настъпят травматичните увреждания в този им вид, по това време и място?

Що се отнася до субективната съставомерност или вината на престъпния деец (извършителят) то следва да се знае, че тук говорим за непредпазливост като субективно отношение на дееца към престъпния резултат на деянието му. Последната може да се прояви в две форми – небрежност и самонадеяност.

Като обобщение ще отбележа, че е необходимо, както правоприлагащите, а и провораздавателните органи да санкционират извършителите на тези деяния, така и пострадалите лица да проявяват необходимата активност за защита на своите права и законни интереси. От друга страна, обаче следва да се изследва внимателно и въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на стопанина (правно-задължения субект) и вредоносния резултат (посочените травматични увреждания или смърт), доколкото са възможни хипотези, при които такава връзка да липсва.