Извършването на обиск, разглеждан като част от сложната система на полицейски правомощия, представлява значимо и често срещано действие, което се прилага спрямо граждани.

Следва да се отбележи, че като цяло полицейските правомощия /част от които се явява и полицейският обиск/ се прилагат с оглед съвършено ясно цели, които се преследват и са описани в Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, а именно: за пресичане, установяване и разкриване на престъпления или други противоправни действия, които застрашават обществения ред, чрез което се осъществява и т.нар. обща /генерална/ и специална /индивидуална/ превенция. Полицейският обиск, по реда на чл. 80 и сл. от ЗМВР, не следва да се смесва с този, който се извършва по реда на НПК /чл. 164 от НПК/ и представлява способ за доказване в наказателното производство. Същият не може да бъде инкорпориран към доказателствения материал в наказателното производство, предвид разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от  НПК.

С оглед на горното полицейските правомощия /в частност обиска/, следва да се извършват само, когато са налице законовите основания, а не да представлява средство за произволна репресия, нещо повече следва да се извършват и като се съблюдават нормативно определените правила, които сега ще разгледам.

Законовите основания за извършване на обиск са:
1. На първо място, ако спрямо лицето е извършено полицейско задържане при условията на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, тогава задължително се извършва и обиск;
2. На лице, за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Данните следва да са предварително събрани и конкретизирани, а не да бъдат абстрактни;
3. На лице заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
4. за което има сигнал в ШИС /Шенгенска информационна система/ за извършване на специфичен контрол;

Необходимо ли е обискираният и лицето извършващо обиска /полицейският служител/ да принадлежат към един и същ пол – отговорът е положителен и представлява законоустановено правило, което гласи следното: Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Полицейският орган е длъжен надлежно да протоколира извършеното действие, като за всеки случай на извършен обиск полицейският орган съставя протокол. Протоколът задължително се подписва от полицейския орган и обискираното лице, а при самото му извършване следва задължително да присъства, поне един свидетел, който също се подписва.

От изключително значение е задължението обискът да се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Всеки един обиск извършен в отклонение от посочените правила, представлява основание за търсене отговорност, както спрямо съответния служител /дисциплинарна, гражданско-правна и/или наказателна/, така и срещу държавата като цяло (по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди). Всеки гражданин има право на защита срещу незаконосъобразни полицейски действия и е силно препоръчително, в такъв случай, да потърси специалист за оказване на правна помощ и съдействие.