Обидата представлява престъпление от частен характер, чрез което се засягат блага свързани с честта и достойнството на личността. Състава на престъплението се намира в чл. 146 от Наказателния кодекс, който гласи следното – “Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание”. От субективна страна престъплението е умишлено, може да се извърши в някоя от двете форми на умисъла – пряк и евентуален. Обидата трябва да е присъствена. Закона е очертал и квалифицирани състави на обидата, където при наличието на допълнителни признаци, деянието е със завишена степен на обществена опасност, в сравнение с общия състав, а именно:

1. (когато е) нанесена публично;

2. (когато е) разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3. (когато е)на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и

4. (изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (когато е) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

Както споменах по-горе, престъплението е от частен характер, което от своя страна означава, че се преследва с тъжба на пострадалия до съответния районен съд. В това дело не участва прокурор, частния тъжител (обиденият) е ангажиран с възбуждането и поддържането на обвинението. Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Престъплението е резултатно – престъпния резултат се явява узнаването от пострадалия на някоя от двете форми на изпълнителното деяние – унизяващото го обръщение, като чуе отправените към него презрителни думи или възприеме извършените по отношение на него презрителни действия. Не е необходимо обаче пострадалият да се почувства обиден, достатъчно е да възприеме действия, които са унизителни за честта или достойнството му.

На основание чл. 84 и сл. от НПК и доколкото пострадалото лице е претърпяло вреди от престъплението, възможно е с тъжбата да се  предявяви и граждански иск в наказателния процес за търсене на обезщетение.