Често се случва деца на разделени (разведени) родители да бъдат поставяни в невъзможност да пътуват в чужбина. До това положение се стига, когато единият родител осуетява възможността на другия да пътува с детето в чужбина. Издаването на документи за пътуване в чужбина и предприемане на такова пътуване, следва да е съпроводено със съгласието и на двамата родители, независимо дали са уредени по съдебен ред въпросите, касаещи родителските права.

При изследване на въпроса за това дали едно такова поведение на родител е правилно, следва на първо място да бъде поставян интереса на детето, именно това обстоятелство трябва да бъде отправна точка за разрешаването на такъв спор. Защото в определени случаи, извеждането на дете в чужбина може да не отговаря на неговия интерес, ако например се иска извеждането му на територия, където има военен конфликт (несигурна територия) или пък извеждането му за постоянно, с цел лишаване от възможност за контакт с другия родител. Има случаи, обаче при които интересите на детето, които винаги следва да са водещи, налагат детето да има тази възможност, всъщност в повечето случаи това е точно така.

Законът предвижда възможност, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, същите да сезират съда (компетентен е съответния районен съд по настоящия адрес на детето), който следва да разреши спора и да постанови със свое решение, дали следва да се издаде такова разрешение или не. Производството е известно още като такова за постигане на заместващо съгласие на единия родител, което заместващо съгласие се постановява от съда. Такова съгласие може да бъде търсено от съда, както относно пътуване на дете, така и относно издаването на необходимите за целта документи – паспорт.

Такова разрешение може да бъде постановено, както за целите на конкретно пътуване, така и за периодични пътувания, когато е съобразено с интересите на детето. Поначало интересите на детето налагат същото да има възможност да пътува и в чужбина, доколкото по този начин може да се чувства пълноценно и равнопоставено със своите връстници (които не са с разведени и/или разделени родители), както и да се обогатява културно и образователно ,чрез посещение на дестинации в чужбина, а често такива пътувания са необходими и във връзка с организирани от учебни заведения колективни пътувания, както и с цел спортни прояви. Самоцелното ограничаване на детето да пътува в чужбина води до нарушаване на неговите права, включително и такива които са залегнали във важни международни нормативни актове, а именно:

– чл. 10, ал. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, където се предвижда, че следва  да се зачита правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна, включително и собствената и което право подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица.
– чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, където се предвижда, че Βсеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
– чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ, където е прогласен принципът на всеки да има право свободно до избира, своето местожителство, да се предвижва по територията на страната и да напуска нейните предели и
– чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, който също предвижда, че правото на детето на свободно придвижване, включително паспорт да може да бъде ограничено само за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или правата и свободите на други граждани.

В заключение, обръщам внимание, че правото на детето да пътува в чужбина не бива да бъде подценявано като се ограничава, освен ако важни обстоятелства налагат това и тези обстоятелства винаги следва да бъдат свързани с интересите на детето. От значение е при възникнал спор в тази връзка, да се ползват услугите на компетентен по тези въпроси адвокат, който да ви съдейства за защита на правата и законните интереси на детето.