В настоящата статия ще разгледам едно от често срещаните престъпления по НК, а именно престъплението Хулиганство. 

Хулиганството е такова престъпление, което е  насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове.   В инкриминирането на това деяние  се забелязва законодателен стремеж за защита утвърдения морал в обществото. 

Доктрината и съдебната практика са единодушни, че изпълнителното деяние на това престъпление (деянието, с което се осъществява престъплението) се изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред. От субективна страна следва да бъде налице хулиганския мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и добрите нрави (в този смисъл: решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1481/2011 г., II н. о., НК)

Поначало родовият обект на престъплението хулиганство е редът, установен в страната,  както и общественото спокойствие. Под обществено спокойствие следва да се разбират тези обществени отношения, които са основани на нравствеността и са детерминиращи по отношение поведението на членовете на обществото в обществения живот.

Видно от текста  на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“. Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. „Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

„Грубо нарушение на обществения ред” има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

„Явно неуважение към обществото има”, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

Хулиганството  е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението по чл. 325 НК поначало се осъществява при пряк умисъл, когато непосредствената цел на дееца е да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото (р.492-82-II). То обаче може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл. Всъщност съдебната практика е еднопосочна, че личният мотив на дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не изключва съставомерността на хулиганството, но в тези случаи засягането на реда и общественото спокойствие е  косвен, страничен резултат от деянието, респ. позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл. Затова бившият ВС и ВКС са последователни в позицията си, че когато чрез непристойни действия деецът засегне честта и достойнството на отделния гражданин, но успоредно с това – наруши обществения ред и прояви неуважение към обществото, хулиганството е при евентуален умисъл (р.78-73-II, р.432-72-I); че личният мотив спрямо пострадалия „…би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото” (р.257- 09-I; р.417-09-I); че е възможно „в някои случаи хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала (р.302-11-III); че “хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните и тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство” (р.65-10- I; р.441-11-I); че „когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив” (р.782-05-III) и мн.др.

За да е реализиран съставът на  чл. 325, ал. 1 НК нарушаването на обществения ред следва да е грубо. Само по себе си явяването в пияно състояние на публично място например не представлява хулиганство. Това, което превръща в хулиганство нарушаването на правилата на обществото, е психичното отношение на дееца към извършеното: неговото съзнание, че със своето поведение той подчертава неуважението си към колектива, към обществения ред, т.е. преследва именно тази цел и извършва непристойни постъпки, които не могат да се обяснят с други някакви конкретни мотиви. Възможно е в някои случаи хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала (в този смисъл: решение № 302 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1527/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров).

Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго (в този смисъл: решение № 600 от 16.I.1979 г. по н.о.х.д. № 619/78 г., II н.).

Поначало побоищата и телесните увреждания, извършени по лични мотиви могат да се приемат като хулиганство, но когато се докаже, че деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото (в този смисъл: решение № 343 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 257/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева).

Хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, в това число и с посегателства върху телесната неприкосновеност на личността.

Хулиганството, като престъпление следва да се разгриначава от дребното и спортно хулигнаство, които се характеризират с хулигански прояви, но с по-ниска степен на обществена опасност.