Тенденциозната дигитализацията на съвременния стокооборот обуславя нуждата от създаване на необходимите правни механизми, които да обезпечат юридически валидното сключване на дистанционни договори между търговци и потребители.  Със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, законодателят предоставя възможност на  гражданите и юридическите лица да подписват документи, посредством електонен подпис.  С това нормативно решение се дава възможност на бизнеса да се развива и да осъществява общественополезната си функция в дигитална среда. От друга страна,   обаче,  изправя последния пред редица юридически предизвикателства, като това да осигури надлежни клаузи в договорите с потребителя, които да валидират подписания с електронен подпис договор от една страна, а от друга да обезпечат правата и законните интереси на срещуположните страни. 

Разликата между традиционния подпис и електронния такъв е, че първият е поставен саморъчно – на ръка с пишещо средство, а вторият е „данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титуляра на електронния подпис използва, за да се подписва (чл.13, ал.1 от  Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – ЗЕДЕУУ   и чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014

Поначало Законът урежда съществуването на няколко вида електронен подпис. Те бива обикновен, усъвършенстван и квалифициран електронен подпис.

В настоящата статия ще се спрем най-вече на обикновения електронен подпис. Същият е най-лесния начин  за индивидуализиране на страните по подписан, чрез електронен подпис договор. За обикновения електронен подпис е предвидена законова възможност да бъде приравнен на саморъчно положен. За целта  в бланковите договори на търговеца с потребителя следва да се изготвят съответни нарочни клаузи.  

При предвиждането на такава клауза обаче в договорите сключвани между търговеца и потребителя, следва да се съобразят редица разпоредби на Закона за защита на потребителите, доколкото една такава клауза не следва да ограничава правата във връзка с обективирането и правното валидиране на волята на икономически по-слабата страна, каквато безспорно е потребителят. 

Доказателствено значение на електронния подпис:

Относимата вътрешна нормативна уредба приравнява електронния документ на писмения. Следователно използваният за подписване договор неквалифициран електронен подпис има същото доказателствено значение като традиционния такъв. Не всички видове подписи обаче имат еднаква доказателствена стойност.  Неквалифицираният електронен подпис  – обикновен и усъвършенстван, нямат законовата тежест каквато притежава квалифицирания електронен подпис. Въпреки това, следва потребителят да има предвид, че използваният подпис не е лишен от своята доказателствена стойност. 

За тази цел и с оглед обезпечаване интересите на търговеца, както и на неговите клиенти-потребители е от важно значение, при изготвянето на типови договори да се ползва специализирана правна помощ.