Зададената тема изисква анализ на въпросите относно средствата за поддържане реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода. В тази връзка, считам за необходимо накратко да изясним наказателноправното понятие „наказание” и целите, които си поставя държавата, чрез налагането му. В крайна сметка именно очертаните в Наказателния кодекс цели, обуславят изтърпяването на наложеното наказание,  в частност, с оглед на темата – лишаване от свобода, в тази връзка и самото изпълнение на наказанието си поставя идентична с очертаната в НК цел, която ще бъде обсъдена накратко в настоящата работа. По натам ще бъдат разгледани мерките за поощрения и дисциплинарни наказания, засилените предпазни мерки, употребата на сила, помощни средства и оръжие. Нормативната уредба, която ще бъде включена в работата, с оглед на по-горе очертаните въпроси, които ще се обсъждат е – Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Понятие за наказанието и цели на наказанието

Както вече беше споменато считам за необходимо да бъдат фиксирани и въпросите относно понятието на наказанието и целите, които си поставя то.

Наказанието само по себе си представлява – установена от закона мярка на държавна принуда, която бива налагана от съда на лице, което е извършило престъпление. Чрез наказанието се засягат определени права или интереси на осъдения деец, изразява се отрицателната оценка на държавата относно това лице и извършеното от него деяние.

Наказанието разбираме като специфична мярка на държавна принуда, налагана само от съда, макар че изпълнението му се осъществява от друг държавен орган – Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията”,  към Министерството на правосъдието.

Наказанието в съвременните демократични общества, винаги преследва определени специфични цели, чрез постигането, на които се осъществява неговата обществено-политическа функция – защита на обществените отношения от престъпления, предотвратяването и ликвидиране на последните. И така наказанието се налага с цел:
–           да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави;
–           да се въздейства предупредително върху дееца и да му се отнеме възможността да върши други престъпления;

–          да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение на непълнолетните, наказанието си поставя специална цел – преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

От всичко това, следват няколко основни заключения. На първо място наказанието със своето действие е насочено към бъдещето, цели се да се въздейства по начин, който да предотврати извършването в бъдещето на престъпления, както от осъдения, така и от другите членове на обществото, особено по-неустойчивите от тях. Ето защо, когато говорим за целите на наказанието посочваме – генералната (общо предупреждение) и специалната (специално предупреждение) превенция, като функция на наказанието.

Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания

Мерките за поощрения и дисциплинарни наказания, присъстват в наказателно-изпълнителната политика, именно с оглед на целите, които си поставя наказанието. По конкретно бих ги разделил в две направления, първото е във връзка с мерките за поощрения, а второто с дисциплинарните наказания. По отношение на първото направление (мерките за поощрения), чрез тях се забелязва стремеж, да се въздейства върху психиката на лишения от свобода, като се внедрят в съзнанието му нормални разбирания и навици, както поведение, което не се отклонява от обществените очаквания. Това от своя страна способства за формиране у лишения от свобода вътрешни задръжки, чрез които той самият да може да генерира достатъчно контрамотиви  срещу евентуални бъдещи стимули, които биха го тласнали отново към престъпление. Второто направление (дисциплинарните наказания) пък има за задача да възпрепятства поведение, което е разрез с поставените цели. Иска се изкореняването на противообществените навици, под постоянната заплаха от наказание (дисциплинарно), а когато деянието осъществява признаците на престъпление, преписката се изпраща на съответната прокуратура. На лишеният от свобода се демонстрира обществената реакция, за неговото поведение – когато то е положително, то се насърчава и награждава, а когато е отрицателно тъкмо обратното.

Преди да бъдат разгледани в конкретика посочените мерки, искам да отбележа, че поставените цели са сериозно предизвикателство за институцията, която ги прилага пряко и за обществото като цяло и за съжаление считам задачата лишеният от свобода да се превъзпита и поправи при наличните условия в местата за лишаване като изключително трудна.

Следва на първо място да бъдат разгледани мерките за поощрения. Лишените от свобода, при определено положително поведение, биват поощрявани с наградни, които се дават със заповед на началника на затвора или поправителния дом, а в някои хипотези  и със заповед на началника на затворническото общежитие. Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може да дава всички предвидени в закона награди. Предпоставките за поощряване, чрез награда са регламентирани в чл. 98, ал. 1 от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Касае се все до поведение, което е общественополезно и сигнал за постигане на поведение, фиксирано в целите на наказанието, нещо повече поощряването му цели да се затвърди това поведение и да се създадат навици у лишения от свобода, да демонстрира именно такова поведение. На първо място се поощрява подчертаната дисциплинираност. Законодателят е наясно, че последната е от изключително значение, за реда в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и предпоставка за целесъобразното реализиране на наказанието. На следващо място е поставено сътрудничеството за провеждането на социални и възпитателни мероприятия. Социалната дейност и възпитателната работа, законодателят ги определя като – основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. На следващо място се награждават постигнатите успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и другите положителни прояви на лишените от свобода. Както е известно в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Като за реализирането на посочените дейности, могат да бъдат привличани външни организации и доброволци. Във тази връзка във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом съществува библиотека, до която се осигурява достъп от лицата лишени от свобода. На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности. Въобще осигуряват се такива мероприятия и възможности, които да способстват за превъзпитанието, поправянето и изграждането на положителни качества у осъдения, цели се ангажирането свободното време на лишените от свобода с подобни положителни прояви. В това число включваме и работата в местата за изтърпяването на наказанието – лишаване от свобода. Участието на лишените от свобода в трудова дейност имат за цел тяхната ресоциализация. За постигането на ресоциализация, са ангажирани редица институции, като се има в предвид важността на този процес, който подготвя осъдения за общественополезна дейност, след като изтърпи наказанието си.  Работата по ресоциализацията на лишените от свобода се подпомага от представители на наблюдателни комисии, комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, териториални структури на Министерството на труда и социалната политика, граждански и религиозни сдружения и неправителствени организации.

Самите награди, които биват давани на лишените от свобода, при посочените вече предпоставки, а именно – за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви са следните:

1. писмена похвала;

2. заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание;

3. извънредна хранителна пратка;

4. парична или предметна награда;

5. удължено свиждане за срок до 4 часа;

6. свиждане с близките извън затвора, затворническото общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа;

7. месечен домашен отпуск до две денонощия;

8. домашен отпуск до 5 денонощия;

9. ползване на годишната почивка извън затворническите общежития от открит тип.

В зависимост от конкретното положително поведение на лишения от свобода, му се дава и съответната награда. Същите са различни по степен, но винаги отразяват положителната реакция на държавата и обществото за добрата проява.

Дотук обърнах внимание на поощренията, следва да се разгледат и въпросите относно дисциплинарните наказания. Преди навлизането в конкретика, относно видовете наказания, следва да се изясни, че дисциплинарно наказание се налага, при дисциплинарно нарушение и в тази връзка трябва да се анализира – какво разбираме под понятието „дисциплинарно нарушение”.

Дисциплинарното нарушение е легално понятие, регламентирано изрично в чл. 100 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Тоест на първо място за да е налице дисциплинарно нарушение, трябва да е налице деяние, като обективно и неюридическо свойство на дисциплинарното нарушение.

Деянието е външно изразен акт на човешка дейност – конкретен съзнателен волев акт. Следователно деянието е извършено под контрола на съзнанието и винаги се предшества от представи за деянието в съзнанието на човека. Като волев акт, то се характеризира със стремеж за постигане на определени цели. Волята е неразривно свързана с мисловната дейност и с чувствата. Съзнателната целеустремена дейност изисква мисловни процеси – такива свързани с избора на целите и средствата за постигане. Деянието е външно изразен акт, който съчетава определени психични преживявания на субекта и тяхното външно проявление в дейността на този субект. Необходимо е да е осъществено действие или бездействие, които са основните форми на деянието. Тези два елемента на деянието (вътрешен и външен) са обединени в едно цяло. Деянието винаги се осъществява при конкретни условия на време, място и обстановка.

 

Следователно деяние ще има, когато са налице всички споменати особености в съвкупност. Ако някое от тях липсва ще е осъществено друго явление, което не е деяние.

На следващо място, деянието следва да е извършено виновно, каса се до субективно свойство на дисциплинарното нарушение.

Дисциплинарното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина няма дисциплинарно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост.

Субект на дисциплинарното нарушение по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е лишеният от свобода. Последният осъществява дисциплинарно нарушение, когато се нарушава вътрешният ред, тук можем да включим всяка една проява, която е в разрез с установения вътрешен ред. Увреждането на имуществото също се явява дисциплинарно нарушение, касае се за вреди, които лишените от свобода са причинили на затвора или поправителния дом, но такива имуществени вреди могат да са причинени и на лишен от свобода. Физическото увреждане на служител или лишен от свобода, както и обидното отношение към служител или лишен от свобода са следващите деяния, които  се квалифицират като дисциплинарно нарушение по ЗИНЗС. В ал. 2 на чл. 100 от ЗИНЗС са очертани някои типични прояви, които се считат за дисциплинарно нарушение, като считам че изброеното не може да се смята като изчерпателно. Такива са:

1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място;

2. неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица;

3. грубо нарушаване на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване, както и на правилата за охрана и безопасност на труда;

4. завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и използването на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение;

5. неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон;

6. опити за бягство и отклонение от местата за лишаване от свобода или работните обекти;

7. отправяне на клевети или набеждаване на служители или други лишени от свобода.

Както беше споменато, когато съответното дисциплинарно нарушение, осъществява признаците на предвидено в Наказателния кодекс престъпление, то преписката се изпраща на компетентния прокурор, но това не изключва образуването на дисциплинарно производство и налагането на дисциплинарно наказание т.е. по смисъла на чл. 100, ал. 3 от ЗИНЗС лишеният от свобода, за едно деяние – веднъж ще понесе отговорност по реда на дисциплинарното производство, а след това и по реда на НК (ако разбира се деянието представлява и престъпление).

За разлика от дисциплинарните нарушения, то дисциплинарните наказания са изчерпателно изброени и е недопустимо налагането на различно наказание от законоустановените и те са следните:

Дисциплинарните наказания са:

1. писмено предупреждение;

2. извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни;

3. отмяна на награда, която не е ползвана;

4. забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода;

5. лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца;

6. лишаване от право на месечен домашен отпуск на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворнически общежития от открит тип, за срок до три месеца;

7. изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия;

8. изолиране в наказателна килия в извънработно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до три месеца.

Същите са изброени във възходящ ред към по-високо по степен наказание. За да бъде наложено наказание, обаче законът предвижда специално производство, по което то следва да се реализира. На първо място, за да се определи дисциплинарно наказание трябва да се вземе в предвид от наказващия орган – характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. Освен това задължително следва да се има в предвид и задължението на наказващия орган да изслуша нарушителя, преди налагането на наказанието. Налице е и правилото, че за едно нарушение може да има само едно наказание. Неспазването на някое от посочените правила е основание за атакуване на издадената от началника на затвора или на поправителния дом заповед за дисциплинарно наказание.

Възможно е, обаче извършеното нарушение да не бъде наказано, ако са изтекли 6 месеца от извършване на нарушението или един месец от откриването му. Тоест в тези случаи дисциплинарното производство не може да се  развие ( в смисъл да се издаде Заповед за налагане на дисциплинарно наказание), макар и да е доказано извършването на съответното дисциплинарно нарушение – не следва да се издава Заповед за дисциплинарно наказание.  Съществува и друго законово положение, при което дисциплинарното производство се развива нормално, издава се Заповед за дисциплинарно наказание, но ако са изтекли три месеца от издаването на заповедта наказанието не се изпълнява. В крайна сметка, с така очертаните хипотези за погасяване правото на държавата – а) в единия случай да образува дисциплинарно производство
б) а в другия макар образувано и издадена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, последната да не се изпълни имат своите основания. На първо място се търси достатъчна връзка от момента на извършването на деянието, до момента на образуване на дисциплинарното производство, тъй като последното цели да въздействя върху нарушителя, а когато това бива проточено във времето, въздействието става неефективно. Подобно е положението и когато имаме наложено наказание, но поради това, че то не е изтърпяно в продължение на 3 месеца от издаване на Заповедта, то не се изпълнява.

Закона предвижда и условното отлагане на наказанието. За да може да се отложи условно наказанието, деецът не трябва да е бил наказван дисциплинарно през последните 6 месеца. Наказанието може да бъде отложено условно за изпитателен срок от три месеца. Ако в определения изпитателен срок, лишеният от свобода извърши ново дисциплинарно нарушение – изтърпява се отделно и отложеното наказание. Ако все пак последният не извърши в изпитателния срок дисциплинарно нарушение, същият се смята за ненаказван.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на административен и съдебен контрол. Обжалването по административен ред се реализира пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а когато се касае за наложено дисциплинарно наказание от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, заповедта може да се обжалва пред министъра на правосъдието. Налице е 7-дневен преклузивен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта за подаване на жалбата. Същата се подава,  чрез органа, наложил дисциплинарното наказание.

На съдебен конктрол подлежи заповедта за дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия. Тя може да бъде обжалвана пред районния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом в тридневен срок от обявяването й. Жалбата се изпраща до съда, чрез административния орган, който я е издал, като последния има право сам да я отмени, в противен случай следва да я изпрати ведно с материалите по преписката на компетентния съд.

Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие

Раздел трети на глава девета от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда в някои случаи употребата на сила, помощни средства и оръжие. На първо място това е допустимо действие от страна на държавните служители, натоварени с ангажимента да поддържат реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода – когато постигането на реда и дисциплината не може да стане по друг начин. Тоест съответния държавен служител може да използва някои от посочените средства, когато е изчерпал всички възможности за постигането на на реда и дисциплината по друг начин. Самите помощни средства и оръжие са изчерпателно изброени и използването на други такива е незаконно, а те са: шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи.

Преди да се прибегне до употребата на помощни средства, трябва да е изчерпан и варианта за употреба на физическа сила /бойни-приложни техники и др./ Поначало физическа сила се допуска, когато:

а. при явно неподчинение и/или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана;

б. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или върху живота на друго лице;

в. за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишен от свобода, ако той окаже съпротива или не се подчинява.

Случаите, при които се допуска употреба на помощни средства, също са посочени от закона и те винаги могат да се прилагат, ако са изчерпани по-леките способи за постигането на желания резултат и те са:

1. за освобождаване на заложници;

2. за освобождаване на завзети помещения и сгради, съоръжения и транспортни средства;

3. за пресичане на групово нападение, барикадиране или за прекратяване на буйство или друг вид агресивно поведение;

4. при конвоиране или задържане на лишен от свобода;

5. когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.

Помощни средства по смисъла на закона са:

белезници, усмирителни пояси, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие, устройства за отваряне на помещения, служебни кучета, водометни и въздухоструйни машини и други, които са одобрени от министъра на вътрешните работи и са на въоръжение в Министерството на вътрешните работи; сълзотворни, парализиращи и други химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването.

Използването на физическа сила и/или помощни средства следва да бъде съобразено с конкретната обстановка, подхода трябва да е индивидуален, в зависимост от характера на нарушителя и нарушението. Законът изисква при използването на физическа сила и/или помощни средства, по възможност да се пази здравето и да се вземат всички мерки за опазване живота на нарушителя. Тоест действията не трябва да бъдат насочени към физическото засягане на нарушителя или пък срещу живота му, а към неутрализирането му по възможно най-безопасния начин.

Оръжие може да бъде използвано само като крайна мярка, при:

а. пресичане на бягство;

б. защита от нападение, застрашаващо живота и здравето, както и при освобождаване на заложник;

в. отблъскване на групово или въоръжено нападение.

Когато лишения от свобода е лице от женски пол или непълнолетен, употребата на оръжие се допуска само при въоражено нападение.

Както физическата сила, така и помощните средства и оръжие се изполват, само след изрично предупреждение. Това изискване е основателно, тъй като чрез него все пак е възможно нарушителят да бъде обезкуражен от нарушението, което извършва, предвид мерките които могат да бъдат предприети срещу него.

 

 

Използвана литература: Проф. д-р Иван Ненов Наказателно право на Република България – обща част; Проф. Никола Манев Наказателно – процесуално право на Република България