Настоящата работа, изразяваща се в разглеждане на наказателноправанта фигура на частния обвинител, ще съдържа информация относно частния обвините и ще бъде приложена съдебна практика. Съдебната практика, в частност ще отразява разглеждане на възможността юридическо лице да се конституира, като частен обвинител.

Понятие за частен обвинител

Правоспособност. Като частен обвинител по дела от общ характер може да участва пострадалият от престъпление (претърпял имуществени или неимуществени вреди), което се преследва по общия ред. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 52 НПК).

В случаите на усложнена престъпна дейност всеки пострадал е в правото самостоятелно да реши дали в образуваното съдебно производство да се конституира като частен обвинител, срещу кои подсъдими и за какви престъпления.

Процесуална форма за конституиране на частен обвинител:

а) Висящо наказателно дело от общ характер в съдебна фаза – това означава, че вече е образувано съдебно производство по обвинителен акт на прокурор.

б) Подаване на молба до съда, който разглежда делото. Молбата може да бъде в писмен вид и подписана от подателя; когато се предявява устно в съдебно заседание, тя се вписва в протокола от заседанието. Също така молбата следва:

– да съдържа данни относно самоличността на пострадалото лице;

– да сочи обстоятелствата на извършеното престъпление и настъпилото вследствие на него увреждане;

– да съдържа изрично искане за встъпване в процеса като частен обвинител; – да бъде подадена най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

в) Постановяване на съдебен акт за конституиране на частен обвинител. Съдът се произнася с определение. Отказът следва да се мотивира и подлежи на атакуване с частна жалба.

Процесуално положение на частния обвинител. Частният обвинител е пострадало от престъплението лице, гражданин, който действа в процеса при осъществяване на своето право на защита.

а) Частният обвинител е субект на процеса и страна в неговата съдебна фаза. Той отстоява обвинението срещу определени лица, за извършвани от тях престъпни деяния.

б) Включването на частен обвинител в сферата на един наказателен процес всякога е свързано с обстоятелството, че съдебно производство от общ характер вече е образувано по обвинителен акт на прокурор, с което е повдигнато главното обвинение.

в) Като активен участник в процеса, частният обвинител съсредоточава своята дейност в поддържане и обосноваване на обвинението, доказване отговорността на привлечените като подсъдими лица;

г) Качеството на частен обвинител е съвместимо с процесуалното качество на граждански ищец и свидетел. По този начин, пострадалият от процесното деяние може да поддържа обвинение, да претендира имуществена обезвреда и да даде ценни за процеса показания.

д) Като обвинител, частният обвинител трябва да бъде обективен и това произтича като характеристика на основната процесуална функция по обвинение по наказателни дела. Той е длъжен да съдейства за събиране и проверка както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства, за изясняване както на отегчаващи, така и на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

е) Частният обвинител е второстепенен обвинител в съдебните производства от общ характер:

– той не повдига главно обвинение;

– не е главен обвинител и не определя рамките на обвинението и обема на предмета на доказване в производството;

– не носи тежест на доказване;

– действа паралелно (наред с) прокурора, който е главен обвинител и носи тежестта на доказване;

– подпомага държавното обвинение при обосноваване на повдигнатото обвинение (не само като обвинител, но и с оглед възможността да даде свидетелски показания).

ж) Макар и с второстепенна процесуална роля на обвинител частният обвинител е самостоятелен субект на процеса и:

– не е обвързан от позицията на прокурора;

– взема становище по фактически и правни въпроси на делото по свое, вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото;

– не е процесуално подчинен на прокурора (както са процесуално подчинени разследващите органи);

– не е процесуален помощник на прокурора в условията на задължителен за пострадалия режим;

– автономен е с оглед на прокурора – държавен обвинител: прокурорът не може да прехвърля на частния обвинител да изпълнява качеството иа главен обвинител и да носи тежест на доказване на повдигнатото обвинение, нито може да го упълномощава да осъществява прокурорски правомощия.

з) Правото на защита на частния обвинител (чл. 55 НПК) съдържа множество процесуални права и процесуални средства. Той има право:

– да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;

– да представя доказателства;

– да участва в съдебното производство;

– да прави искания, бележки и възражения;

– да обжалва актовете на съда, когато са накърнени негови права и законни интереси.

Частният обвинител може да упълномощава повереник за извършване на процесуално представителство пред съда. За пострадалия, с оглед конституирането му като частен обвинител и граждански ищец, законодателят е предвидил в чл. 76, ал. 2 НПК ограничена форма за задължително представителство от особен представител – адвокат, когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви. В такъв случай съдът или съответният орган на досъдебното производство служебно назначава особен представител, който действа в процесуалното качество на повереник по отделно наказателно дело.

Съдебна практика

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 186 ОТ 17.08.2010 Г. ПО ВНЧД № 525/2010 Г., НO НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито заседание на………….седемнадесети август……….през две хиляди и…..десета….година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия Топузова внчд № …525…по описа за…2010…година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 271, ал. 6 от НПК.

Постъпила е жалба от радио „В.“ ЕООД чрез управителя му Д. К. Б. срещу определение на Софийски градски съд, НО – 14 с-в, постановено на 15.06.2010 г. по нохд № 1034/10 г., с което определение било отказано конституирането на дружеството в процесуалното качество на частен обвинител в наказателното производство по същото дело. В жалбата се твърди, че дружеството е пострадало от престъплението по чл. 282 от НК, като е претърпяло имуществени и неимуществени вреди. Излагат се аргументи, че в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК не е посочено изрично, че пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, като второто изречение имало само допълващ, а не ограничаващ характер. Твърди се също, че доколкото юридическото лице е сбор от отделни физически лица, няма значение дали са засегнати отделните или колективните им права. Изразява се и становище, че правата на отделните субекти на правото следва да са еднакви. Излагат се аргументи, че в резултат на осъществените действия от подсъдимите радиото е било лишено от възможност да развива дейност, за която е било лицензирано. Настоява се обжалваното определение да бъде отменено и дружеството – конституирано като частен обвинител.

По делото е постъпила също жалба от И. А. Б. срещу определение от същата дата, постановено по същото дело, с което било отказано конституирането й в качеството на частен обвинител по делото. В жалбата се твърди, че с действията на подсъдимите бил уронен престижа и доброто име на жалбоподателката, а определението, с което било отказано конституирането й в качеството на частен обвинител противоречи на чл. 13 и 17 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като й е отказано правото на справедлив процес. Твърди се също, че дружеството „Радио В.“ и участващите в него физически лица не разполагат с права да отстоят интересите си. Настоява се за отмяна на постановеното определение и конституирането на жалбоподателката като частен обвинител по делото.

Софийски апелативен съд, след запознаване с изложените съображения в жалбите и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

По жалбата на Д. К. Б.

Предмет на разглеждане в наказателното производство, водено пред Софийския градски съд е внесеният обвинителен акт срещу Г. Д. А. и В. Б. Б. за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 пр.2 от НК – за това че първият за периода 12.03.2007 г. – 03.12.2007 г., а вторият за периода 04.12.2007 г. – 14.12.2008 г. в качеството на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение (Председател на Комисията за регулиране на съобщенията) нарушили и не изпълнили служебните си задължения с цел да набавят облага за „Г. А.“ ЕООД и „Р. С. Д.“ ЕООД първият в размер на 98770.69 лв., а вторият общо в размер на 378092.12 лв., като от деянията са могли да последват не маловажни вредни последици за търговско дружество „Радио „В.“ ЕООД и деянието е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение.

В първото по делото съдебно заседание е било направено искане за конституиране на „Радио В.“ ЕООД като частен обвинител в наказателното производство. С обжалваното определение искането било оставено без уважение предвид невъзможността юридическо лице да бъде конституирано като частен обвинител по българското право.

Изложените в мотивите на определението съображения са в съответствие както със закона, така и със съдебната практика, поради което изложените в жалбата доводи не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НК е категорична, че пострадал е лицето, претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Ал. 2 на същата норма дава възможност при смъртта на това лице, правата му да бъдат упражнени от неговите наследници. Двете алинеи на един и същи текст не могат да бъдат тълкувани независимо една от друга, което очевидно налага извода, че качеството на пострадал по смисъла на НПК може да има само физическото лице. Само физическите лица могат да умрат и да имат наследници. Юридическите лица могат да прекратят съществуването си и евентуално да имат правоприемници, но правоприемството не е наследяване и правоприемниците не могат да се считат за наследници. Съгласно чл. 76 от НПК само лице имащо качеството на пострадал може да бъде конституирано като частен обвинител, а както вече бе посочено, това може да бъде само физическо лице. Същият извод се налага и от тълкуването на разпоредбата на чл. 84 от НПК според която се изброяват лимитативно лицата, които могат да имат качеството на граждански ищци – пострадалият или неговите наследници (ако той е починал), както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението. Редакцията на този текст също отграничава юридическите лица от пострадалия и неговите наследници. В подкрепа на същото законодателно разбиране е и текстът на чл. 255, ал. 1 от НПК, който предвижда, че за насрочване на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице. Текстът на тази норма също поставя юридическите лица извън процесуалната категория на пострадал. Правната уредба на процесуалната фигура на пострадалия в действащия НПК е идентична и с тази на НПК (отм.). Този въпрос не е бил спорен, на което се дължи и оскъдната съдебна практика – цитираното решение № 303 от 15.06.1977 г. на І н.о. на ВС на РБ. Изложените в жалбата доводи относно равнопоставеността на субектите на правото нямат отношение към възможността само физическите лица да се конституират като частни обвинители. Както физическите, така и юридическите лица могат да търпят щети от престъпни посегателства, поради което и възможността да защитят този си интерес е еднакъв. Възможността обаче едно лице да участва като частен обвинител и да поддържа обвинението по дела от общ характер наред и независимо от прокурора обаче е производна на личните права на отделния субект, каквито лични права юридическото лице не притежава.

На следващо място не може да бъде споделена и тезата за „динамиката“ на процеса, която позволявала установяването и на различни, не посочени в обвинителния акт обстоятелства. Разпоредбата на чл. 287 от НПК предвижда възможност за прокурора да предяви ново обвинение, ако в хода на съдебното следствие бъдат установени нови фактически обстоятелства. Тази възможност е хипотетична и реализацията й зависи на първо място от евентуалното събиране на такива доказателства и на второ място от волята на участващия в съдебното заседание прокурор да повдигне ново обвинение. Тя освен това може да бъде реализирана само ако в хода на съдебното следствие бъдат установени обстоятелства, водещи до необходимост от изменение на обвинението. Конституирането на страни в процеса и в частност на частен обвинител се извършва до даване на ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, към който момент са релевантни описаните в обвинителния акт обстоятелства и дадената в диспозитива му правна квалификация. В обвинителния акт не е посочена претърпяна щета от „Радио В.“ ЕООД, поради което последното юридическо лице не може да бъде третирано като увредено или като „жертва“ на престъплението, предмет на обвинението.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че жалбата на представляващия „Радио В.“ ЕООД като неоснователна следва да се остави без уважение.

По жалбата на И. А. Б.

С определение на Софийски градски съд по същото дело е отказано конституирането на жалбоподателката в качеството на частен обвинител в наказателното производство, водено срещу Г. Д. А. и В. Б. Б. за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 пр.2 от НК.

Като мотив за отказа е посочено, че обект на посегателство на престъплението по служба са обществените отношения, свързани с държавното управление, поради което не може да има пострадали физически лица; както и обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт не се твърди за настъпили реално вреди, поради което и в теоретичен аспект не би могло да има пострадал.

В подадената жалба се излагат редица аргументи, които не са юридически и на които не може да бъде даден отговор, основан на закона. Като се съгласява с изводите на първостепенния съд, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи в допълнение следното:

Наказателното преследване на престъпленията по служба е израз на защита на обществените отношения свързани с правилното функциониране на органите на държавна власт и управление. Наказателно отговорни по този раздел и в частност по чл. 282 от НК са длъжностни лица, не изпълнили служебните си задължения, превишили властта или правата си, от което страда правилното функциониране на органите на държавна власт и държавно управление. Именно поради тази причина преки вреди от тези престъпления не могат да търпят физически лица. Процесуално правоспособен да се установи като частен обвинител е само този, който е претърпял пряко и непосредствено вреди от извършеното престъпление, а не и този, който по своя преценка счита, че е лично засегнат от такова престъпление. Така например, като частен обвинител може да се конституира лицето, станало нетрудоспособно в резултат на престъпление, но не и кредиторите му, които в резултат на причинената нетрудоспособност не са могли да получат вземанията си. В конкретния случай жалбоподателката, която счита, че са уронени престижът и доброто й име като журналист, има пълното право да поиска справедлив процес, в който този въпрос да бъде изяснен – по наказателен (като частен тъжител) или граждански ред, но не и като частен обвинител в рамките на повдигнато обвинение за престъпление по служба.

В този смисъл подадената жалба се явява неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 271, ал. 6 от НПК Софийски апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.06.2010 г., постановено по нохд № 1034/10 г. по описа на Софийски градски съд, НО – 14 с-в, с което е било оставено без уважение искането на Д. К. Б. – процесуален представител на „Радио В.“ ЕООД за конституирането на дружеството като частен обвинител.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.06.2010 г., постановено по нохд № 1034/10 г. по описа на Софийски градски съд, НО – 14 с-в, с което е било оставено без уважение искането на И. А. Б. за конституирането й в качеството на частен обвинител.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Делото да се върне на СГС за продължаване на производството.

 

Анализ на съдебна практика

Приложеното определение на Апелативния съд, недвусмислено подкрепя направения извод в настоящата работа, за това кой може да се конституира, като частен обвинител. Считам, че правилно съда стига до извода за невъзможност юридическо лице да се конституира, като частен обвините, като се има предвид нормата на чл. 76 от НПК. Несъмнено, като частен обвинител може да се конституира пострадалото лице, а такова качество може да има само физическо лице. Юридическите лица могат да реализират своите права, посредством граждански иск вкл.   И в наказателното производство. Законодателят при множество текстове в НПК е имал възможност да покаже, че юридическото лице се разбира като различно от пострадалото, в този смисъл е и нормата на чл. 84 от НПК, където пострадалото лице и юридическото лице са дадени алтернативно т.е. като различни субекти.

 

 

 

Използвана литература: Проф. д-р Иван Ненов Наказателно право на Република България – обща част; Проф. Никола Манев Наказателно – процесуално право на Република България; Съдебна практика