Производството по даване на защита на лица жертви на домашно насилие се регламентира от Закона за защита от домашното насилие и Правилника за прилагането му.

Форми на домашно насилие
За домашно насилие се приема всеки външно изразен акт, който осъществява физическо, психическо, емоционално, сексуално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство / чл. 2 от ЗЗДН/. Приема се, че домашното насилие е осъществено и спрямо дете, ако то е присъствало по време на осъществяване акта на домашно насилие. Тоест самото присъствие, без насилието да е насочено пряко срещу детето, се смята за акт на посегателство и спрямо детето, дава се една по-широка защита, по отношение на подрастващите.

Субект на домашно насилие
Домашното насилие може да бъде извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Този закон е един от примерите за даването на правна релевантност на фактическото съпружеско съжителство, което представлява съжителство на две лица в едно домакинство на семейни начала, без лицата да са встъпили в брак. В тази връзка разведените са също обект на защита по този закон, тъй като те представляват лица, които са били в семейна връзка.

Производство по налагане мерки на защита
Активно легитимирани за иницииране на процедура по даване на защита са следните лица т.нар. сезиране на съда:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Необходимо е да бъде подадена молба, като компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Към молбата се прилага и декларация от молителя за извършен акт на домашно насилие спрямо него, като значението на декларацията е, че при липса на други доказателства, съдът може само въз основа на нея да издаде Заповед за защита. Държавна такса не се дължи при подаване на молбата, същата се присъжда на извършителя на домашното насилие, а когато бъде отказана заповед за защита или същата бъде отменена – на молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред съответния окръжен съд.

Целта на производството е издаване на Заповед за защита, с която се налагат някои от предвидените в закона мерки. Мерките за защита могат са следните:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

С Решението по издаване на Заповед за защита съда налага и глоба на извършителя, която може да бъде от 200 до 1000 лв.

Заповед за незабавна защита
В предвидените от Закона случаи съдът може да издаде и Заповед за незабавна защита, която се издава в срок до 24 часа от получаване на молбата и се изпраща служебно от съда на страните и съответното районно управление на МВР. Съда се произнася за това в закрито заседание, без призоваване на страните, Заповедта за незабавна защита влиза в сила веднага и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Предпоставки за издаване на Заповед за незабавна защита са следните: трябва да са налице в молбата данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. Издаването на такава заповед представлява особен случай в производството по даване защита от домашно насилие.

Нарушаването на Заповедта за защита от домашно насилие представлява общественоопасно деяние, за което се предвижда наказателна отговорност, съгласно чл. 296 от НК. Пострадалите лица могат да търсят и съдействие от органите на МВР за обезпечаване изпълнението на мерките за защита, когато е издадена Заповед за защита.