- By: адв. Сокол Недков
- 2 февруари 2021
- Comments (0)
Закон за личния фалит на физически лица
След обнародване в държавен вестник бр. 102 в допълнение на Закона за задълженията и договорите, се създаде новият чл.112 касаещ абсолютната давност. Разпоредбата предстои да влезе в сила в шестмесечен срок след обнародването й.
Съгласно текста с изтичането на 10-годишен давностен срок, ще се погасяват парични вземания на физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Институтът на т.нар абсолютна давност е нов за българското Гражданско право.
Окончателния вариант на разпоредбата гласи следното:
ал. 1 С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
ал. 2 Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
- от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
- за непозволено увреждане;
- за неоснователно обогатяване;
- за издръжка;
- за трудово възнаграждение;
- за обезщетения по Кодекса на труда.
- по повод приватизационна сделка
- по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт
ал. 3 За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.
Видно от ал.2 се предвижда изключение на приложението на абсолютната давност по отношение на изчерпателно изброените вземания.
Със специална преходна разпоредба на нормативния акт се предвижда, че новата давност ще се прилага и за заварените случаи, като законодателят предвижда три хипотези, спрямо които давността, ще започва да тече в различен момент.
За вземане, за което не е заведено съдебно или изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност, ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо. Ако пък е заведено съдебно дело за процесното вземане, то давността, ще започва да тече от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато.
В хипотезата, в която вече е образувано изпълнително дело за процесното вземане, давността ще започва да тече от деня на първото действие по изпълнението.
Точната формулировка на предхоната разпоредба
„§2 За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
