Липсата на задължителни или работещи полицейски боди-камери излиза на преден план – например във Варна автопатрулът е разполагал с камера, която обаче не е била включена, за което полицаите бяха временно отстранени от длъжност, а началникът на районното беше санкциониран заради пропуска (повече за това в статията на днес.дир.bg). Сходен проблем е създаването на „слепи зони“ без видеонаблюдение в полицейските управления, където насилието остава извън поглед. На този фон използването на сила от служители в цивилно облекло без идентификация (какъвто е случаят в Силистра) поражда особена тревога – гражданите в такава ситуация дори не са сигурни дали са изправени пред истински полицаи или нападатели ( повече в статията на bntnews.bg). Всичко това сочи, че проблемът с полицейското насилие не е отделен инцидент, а системен феномен, позволяващ на нарушителите в униформа често да избегнат наказание.

Реакции на институциите при полицейско насилие: половинчати мерки и безнаказаност

В отговор на общественото недоволство и медийния отзвук институциите предприеха известни действия – макар най-вече реактивно, след настъпването на инцидентите. Министерството на вътрешните работи отстрани или уволни някои замесени служители и техните ръководители. Например, двама полицаи бяха уволнени след смъртта на Пламен Пенев при арест в Стара Загора (декември 2023 г.) svobodnaevropa.bg. Във Варна, след случая с Явор Георгиев, началникът на Второ РПУ бе освободен, а преките извършители отстранени от длъжност до изясняване на случая novini.bg. В Казанлък двама полицаи бяха незабавно привлечени като обвиняеми за умишлено убийство, извършено с особена жестокост, след като 47-годишен арестант почина от несъвместими с живота травми при задържането nova.bg. Прокуратурата образува досъдебни производства за всички сериозни инциденти – включително за убийство (случая Кискинов в Казанлък) и за причиняване на телесна повреда при превишаване на власт (случая в Силистра), виж повече в статиитре на nova.bg и  bntnews.bg. На пръв поглед тези стъпки показват поемане на отговорност.

‼️ Въпреки това остават основателни опасения в обществото дали разследванията ще стигнат до осъдителни присъди. Данни на правозащитни организации сочат, че подобни случаи нерядко се разминават с ефективно наказание. Според цитирано от Държавния департамент на САЩ проучване на Българския хелзинкски комитет, надзорници в затворите и полицейски служители рядко биват наказвани, като се отбелязва липса на присъди или сериозни дисциплинарни санкции за извършителите, повече за това може да прочетете в статията на eurocom.bg. Културата на безнаказаност е системен проблем, признат и в международни доклади. Ежегодният доклад на Държавния департамент на САЩ за 2023 г. посочва корупцията и полицейското насилие като едни от основните проблеми пред правата на човека в България – eurocom.bg. Същият доклад цитира изследване на БХК, според което около 1/4 от задържаните лица заявяват, че са били подложени на физическо малтретиране при ареста си, а 24% – бити в полицейското управление – eurocom.bg. Тази тревожна статистика обяснява защо обществото гледа скептично на заявките за вътрешни проверки от МВР – твърде често подобни случаи биват потулени или омаловажени, а извършителите не понасят отговорност.

Гражданско общество и медии: обществен натиск за прозрачност и реформи

Реакцията на обществото през последната година беше бърза и категорична. В градове като Варна и Казанлък се проведоха спонтанни протести, бдения и бунтове в памет на жертвите, с искания за истината и справедливост. Граждани се събраха, носейки плакати като „Полицаите не са убийци“ и „Искаме истината“, отказвайки да приемат официалните обяснения безкритично – offnews.bg. В Казанлък близки и съграждани на убития Даниел Кискинов организираха митинг с настояване за прозрачно правосъдие и страхове, че случаят може да бъде потулен – offnews.bg. Във Варна няколко поредни дни имаше многолюдни демонстрации, въпреки отстраняването на замесените полицаи – хората останаха гневни, защото първоначално прокуратурата разпространи информация, олекотяваща вината на полицаите, както е правила и при много други подобни случаи – svobodnaevropa.bg.

Социалните мрежи и независимите медии изиграха ключова роля за осветляване на истината. Видео клипове от случайни свидетели и записи от охранителни камери бяха широко споделяни онлайн, опровергавайки официалните твърдения за „съпротива“ на задържаните. Така например запис от камера на бензиностанция във Варна показа, че Явор Георгиев не е проявявал агресия или нарушение, преди полицаите да му приложат задушаваща хватка и удари – svobodnaevropa.bg. Публичното прожектиране на тези кадри по време на протестите допълнително засили недоволството и принуди властите да реагират по-адекватно – svobodnaevropa.bg.

Неправителствени организации и правозащитници, вкл. аз като адвокат силно ангажиран с полицейското насилие в Бългатия  настояваме за кардинални реформи в МВР – въвеждане на задължително оборудване на всички патрули с работещи боди-камери, съхраняване на записите и контрол върху използването им; по-добро обучение на полицаите в техники за деескалация и спазване на основните човешки права; регулярни психологически тестове за нивата на агресия у служителите; както и независим орган за разследване на нарушения, отделен от структурите на МВР. Правозащитници от Българския хелзинкски комитет и други организации изтъкват, че проблемът с полицейското насилие е системен, а не резултат от „няколко лоши ябълки“, и че връщането на доверието в полицията минава през нулева толерантност към подобни прояви.

Адвокат Сокол Недков, отдаден на правозащитна дейност – Как да защитим правата си при полицейско насилие.

Докато институциите бавно осъзнават необходимостта от реформи, гражданите трябва да познават правата си и да знаят как да реагират, ако станат жертва на полицейско насилие. Физическото насилие от страна на държавни служители е абсолютно недопустимо и противозаконно – никой полицай няма право да ви малтретира, дори да сте задържани или да упражнявате законното си право на мълчание при разпит. Ето няколко съвета как да действате, ако попаднете в такава ситуация:

1. По време на насилието: Опитайте се да привличате внимание – викайте за помощ колкото можете по-силно. Ако ви придвижват през различни помещения или коридори, стремете се да влизате в обхвата на камерите за наблюдение (ако има такива) и демонстрирайте с думи или жестове, че сте жертва на насилие. Важно: Не отправяйте заплахи към полицаите и не им заявявайте, че ще подадете жалба – подобни изказвания могат да ги провокират допълнително и да влошат положението ви.

2. Веднага след освобождаването или при първа възможност: Незабавно потърсете адвокат или се свържете с правозащитна организация, ако сте жертва на полицейско насилие. Времето е от съществено значение за събиране на доказателства. Настоявайте за медицински преглед възможно най-скоро (предпочитано в държавна болница) и поискайте лекарят да документира всички наранявания в писмен вид с дата и час. Медицинското свидетелство е ценно доказателство за преживяното насилие.

3. В следващите дни: С помощта на адвокат, при полицейско насилие, подайте официална жалба до прокуратурата, до дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР и/или до Омбудсмана на Република България. Опишете подробно случилото се и приложете копия от медицински документи, снимки на нараняванията, както и данни за свидетели или видеозаписи, ако има такива. Ако разследването на национално ниво не даде резултат, вашият адвокат може да подготви жалба и до Европейския съд по правата на човека – полицейското насилие е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, по която България е страна.

➡️ Помнете: Правото ви на защита – включително правото да мълчите и да не обвинявате сами себе си – е гарантирано от закона и в никакъв случай не подлежи на „санкциониране“ чрез побой. Ако упражняването на вашите законни права доведе до насилие от странаของ полицаи, това е грубо нарушение, за което служителите носят наказателна и дисциплинарна отговорност. Вече писахме подробно за това как да се защитите в такава ситуация – вижте статията „Право на мълчание и полицейско насилие“ за практически съвети и подробности.

Заключение по темата с полицейско насилие

Полицейското насилие се открои като една от най-болезнените теми в българското общество през последните години. За жалост, обаче проблемът е без необходимата институционална реакция. Огласените в медийното пространство случаи на полицейско насилие, всъщност представялват една нищожна част или пропорция от действително проявените случай на полицейски произвол.  Широко огласените случаи на злоупотреба с сила – от дребни инциденти до смъртни случаи – разкриват пропуски в системата за отчетност и контрол на органите на реда. Общественият натиск, медийното внимание и международният отзвук принудиха институциите да направят първи стъпки към промяна. Предстои обаче най-трудното – да се превъзмогне наследената култура на безнаказаност и институционална толерантност към погазването на основни човешки права от страна на правоохранителните органи. Необходими са реални действия: техническо осигуряване (камери и наблюдение), адекватно обучение и подбор на кадрите, и преди всичко непоколебима политическа воля за налагане на върховенството на закона във всяко полицейско управление. Само така МВР може да възвърне общественото доверие и да докаже, че никой не стои над закона, дори тези, които са призвани да го защитават.

Видео материали по темата с полицейско насилие 

Полезна информация за връзка с мен и организиране на защита при полицейско насилие

Как да запазя час за консултация при адвокат?

Какви документи са необходими за първоначална консултация?