Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, представлява принудителна административна мярка, която се налага по реда на Закона за движението по пътищата (чл. 171, т. 1 от ЗДВП вр. чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания) от отдел ”Пътна полиция” (КАТ), към съответната областна дирекция на МВР. Предпоставка за налагане на такава мярка се явява осигуряването на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

При издаване на Заповед за  прилагането на принудителна административна мярка е необходимо да бъде спазена специална форма (писмена), съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДВП, където се въвежда задължение за издаване на мотивирана писмена заповед. Самата заповед представлява индивидуален административен акт, съответно за тях важи и общото задължение за писмена форма, съгласно чл. 59 от административно-процесуалния кодекс.   В конкретния случай не е установена възможност за устно издаване на принудителна административна мярка, следователно при временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач следва задължително да се издаде мотивирана заповед, която да бъде връчена на нарушителя. Заповедта подлежи на обжалване пред съответния административен съд в 14 дневен срок от връчването й.

Случаите, в които полицейският орган може временно да ви отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство са следните:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това;

б) (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

в) който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверочен изпит;

г) (нова – ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) който извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец;

д) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;

е) (нова – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – до предоставяне на сключена валидна застраховка;

ж) (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец;